Най-добрата камера е тази, която имаш в теб!
Точно с този цитат реших да се възползвам от приятното пролетно време и да направя фоторазходка до едно от любимите ми места, а именно Разбоишкия манастир.
За целта разчитам изцяло на Xiaomi 17 Ultra, който отново залага на много сериозна камерна система.
За да придобиете представа за камерната система на смартфона, тук оставям по-важните спецификации, които биха ви били от полза!
📷 Задна камерна система (съвместно разработена с Leica)
Главна камера — 50MP (23mm)
- Сензор Light Fusion 1050L, 1-инчов размер, 3.2μm 4-in-1 Super Pixel
- Отвор f/1.67, OIS стабилизация
- 14EV динамичен обхват, LOFIC технология
- Leica Summilux оптика
Телефото камера — 200MP (75–100mm)
- Samsung HPE сензор, 1/1.4-инчов размер, 2.24μm 16-in-1 pixel
- Бленда f/2.39–f/2.96, OIS стабилизация
- Непрекъснат оптичен зуум от 3.2× до 4.3×, еквивалент 75–100mm
Широкоъгълна камера — 50MP (14mm)
- Samsung JN5 сензор, 1/2.75-инчов размер, 1.28μm 4-in-1 pixel
- Отвор f/2.2, зрително поле 115°
- Leica UltraPure оптика
Стигането до Разбошкия манастир е лесно и сравнително бързо, ако тръгвате от София, като частично можете да минете през магистрала Европа или да се насочите директно към град Годеч. Няколко километра по-нататък се намира и село Разбоище, което е начална точка на разходката ни като ви съветвам да спрете колата преди пътят да стане черен, защото при по-мокро време може да стане леко непроходим.
Оттам се хваща пътека, която е добре отъпкана, а наличието на големи табели прави нещата още по-лесни.
Важно е да спомена, че с изключение на един малко по-стръмен участък, самата пътека е лесна за преминаване, както от малки деца, така и от по-възрастни хора.
Не след дълго стигате до площадка, от която започват да се откриват чудесни гледки към долината, през която минава река Нишава, намиращи се отдясно. Там е първото място, на което можете да видите и част от ЖП линията, за която ще ви споделя малко по-напред в статията.
Продължавайки по пътеката стигате до втората площадка откриваща чудесна панорама. В ляво вече може да се види трибагреникът и скалния манастир „Св. Никола“, вкопан в скалите и издигащ се над реката. Не мога да скрия очарованието си от гледката, която от тук е просто величествена!
Тази част е и първото по-интересно местенце за мобилна фотография, като тук напълно можете да се възползвате от оптичното приближение на Xiaomi 17 Ultra, снимайки флага и манастира.
Друга опция, която мога да ви препоръчам е да използвате широкоъгълната камера, за да хванете целия мащаб на пейзажа, а благодарение на високата ѝ резолюция, можете да изрежете снимката при нужда или да приближите леко.
След като подминете пейката с гледката, продължавате по пътеката надолу, която е все така добре обозначена с табели, на които има и информация за мястото, на което отивате.
След като сте минали най-сложната част, вече стигате до жп линията, по която ще трябва да вървите около 2-3 минути, за да стигнете до новата част на манастира.
Важно е да отбележа, че линията е активна и трябва да внимвате за идващ влак!
Стигайки до поляната пред новата сграда се открива гледка към величествените скали, скалния манастир, трибагреника и новата част. Тук ви съветвам да използвате камера в зависимост от разстоянието, на което се намирате, но аз лично прибегнах до основния сензор и резултатите са чудесни – наситени цветове, добър динамичен обхват и високо ниво на детайл в цялото изображение, без замазване по краищата.
След кратка пауза тръгвате към новата сграда и вдясно ще видите малка пътечка, по която да поеме за скалния манастир. Тук е второто място, на което можете да си направите почивка, тъй като има маси с пейки, а шумът на реката и птичките ви кара да забавите темпото и просто да се насладите на природата.
Следващата много интересна възможност за снимка идва на мостчето над река Нишава, на което можете да направите както широкоъгълна, така и портретна фотография.
Тук сцената е малко по-специфична, тъй като то се намира в шарена сянка и виждаме реално възможностите на динамичния обхват и пост-обработката на снимките от Xiaomi 17 Ultra. За целта ползвам портретен режим с приближение, за да мога да отделя обекта от фона, а резултатът е повече от добър.
Стигаме и до най-интересната част от разходката, а именно “подножието” на манастира, до който криволичи малка пътечка, завършваща с няколко стъпала.
Тук забелязах, че може удобно да се ползва както широкоъгълната камера, така и основната, тъй като църквата влиза безпроблемно в обхвата на кадъра и макар малка, тя изглежда впечатляващо!
И идва момент за един практически съвет – навеждайте си главата, когато минавате през арката на входа, защото е доста ниска и може да има… главоболия.
След като се качите по малките стълбички стигате до вратата на самата църква.
Разбоишкият манастир се смята, че е основан някъде между XIII-XIV век, но почти всички писмени свидетелства за неговото възникване са унищожени. Първите сведения за съществуването му като пещерно светилище датират още към XIII век, но оформянето му като манастир се случва по време на Второто българско царство.
Преданията за Разбоишкия манастир разказват, че той многократно е разрушаван през османския период, но оцелява благодарение на един монах, който се укрива в скалите и впоследствие го възстановява по божествено указание. Легендите допълват, че мястото има дълбока духовна история като отшелнически център, свързан дори със Свети Сава, но поради липсата на писмени източници всички тези разкази остават просто местни предания.
Според други легенди, районът на Разбоишкия манастир е служил като укритие на хайдути и бунтовници, което до голяма степен се обяснява с труднодостъпното му разположение в скалите над река Нишава – оттам се смята, че идва и загадъчното му име.
Към средата на XX век, в изоставения манастир се заселват три монахини, които връщат към живот светата обител.
Днес Разбоишкия манастир си има игумен и е функциониращ – за туристи и за духовни посетители. Сградите са реновирани – както в новата манастирска част, така и старата скална църква. Запазените оригинални стенописи в малката църква са рядкост, достигаща до нас почти непокътната — нещо, което фотографът в теб веднага усеща и иска да улови. Тук светлината е оскъдна, почти интимна.
В зависимост от часа и облачността, може би ще се наложи да прибегнете до използването на нощния режим на смартфона, за да можете да постигнете максимално добра осветеност, тъй като вътре мъждукат леко свещи, но не очаквайте храмово осветление.
Казвал съм го и в ревютата, че в такива моменти най-удобна за използване е ултраширокоъгълната камера, тъй като зрителното поле е значително по-широко и ви дава възможност да заснемете цялото помещение.
След кратко време в разглеждане на иконописите излизаме от манастира и сядаме за ретроспекция на разходката. В тези моменти отново стигам до заключението, че в огромна част от случаите най-добрата камера наистина е тази, която имате във вас, а това почти за всички е смартфонът.
Очарован съм от представянето на всички камерни сензори на Xiaomi 17 Ultra, но не мога да скрия, че моят личен фаворит е 200-мегапикселовият телефото сензор, който дава възможност и за механичен зуум между 75 и 100 мм фокална дистанция.
Благодарение пък на цветовата наука на Leica, пейзажите изглеждат натурални, без излишно преиначаване, запазвайки образа такъв, какъвто е в действителност.
Пълното ревю на смартфона можете да намерите тук:Пълното ревю на смартфона можете да намерите тук:
